Какво представлява дружеството с променлив капитал?
Дружеството с променлив капитал (ДПК) е нов вид търговско дружество в България, което се отличава със своята гъвкавост по отношение на капитала и броя на съдружниците. То може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица, като дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Важно е да се отбележи, че юридическо лице, което е обявено в несъстоятелност, не може да бъде учредител на ДПК (чл. 260а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
Дружеството с променлив капитал може да бъде учредено само ако има средносписъчен брой на персонала по-малък от 50 души и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв. (чл. 260а, ал. 3 ТЗ).
Името на дружеството трябва да съдържа означението "дружество с променлив капитал" или съкращението "ДПК". Ако дружеството се учредява от едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично дружество с променлив капитал" или съкращението "ЕДПК" (чл. 260б ТЗ).
Учредяването на ДПК изисква изготвянето на дружествен договор, който трябва да съдържа информация като фирмата, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, срока на договора (ако има такъв), класа и номиналната стойност на дяловете, условия за прехвърляне на дяловете, вида и стойността на непаричните вноски (ако има такива), управлението и начина на представителство, привилегиите на съдружниците (ако има такива), начина на разпределение на печалбата и други условия, свързани с управлението и прекратяването на дружеството. Когато дружеството се създава от едно лице, се съставя учредителен акт (чл. 260в, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
Капиталът на дружеството е променлив и не подлежи на вписване в Търговския регистър. Размерът на капитала се установява ежегодно на редовното годишно общо събрание, като се определя на база финансовите резултати за предходната година (чл. 260д, ал. 1 ТЗ).
Какви са изискванията и необходимите документи за регистрация на дружество с променлив капитал и кога си заслужава?
За регистрацията на дружество с променлив капитал (ДПК) в България са необходими определени документи и спазване на конкретни стъпки съгласно Търговския закон и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Първата стъпка е изготвянето на дружествения договор, който трябва да съдържа фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството, предмета на дейност, срока на договора (ако има такъв), класа и номиналната стойност на дяловете от отделните класове и правата, които се придобиват за отделните класове дялове, особените условия за тяхното прехвърляне, вида и стойността на непаричните вноски (ако има такива), управлението и начина на представителство, привилегиите, които определени съдружници запазват за себе си, начина на разпределение на печалбата и други условия във връзка с учредяването, съществуването, управлението и прекратяването на дружеството (чл. 260в, ал. 1 ТЗ). Когато дружеството се създава от едно лице, се съставя учредителен акт (чл. 260в, ал. 2 ТЗ).
След това трябва да се избере управител или управителен съвет на дружеството, като техните имена и начина на представляване на дружеството се вписват в Търговския регистър (чл. 260г, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
За вписването на дружеството в Търговския регистър е необходимо да се представят дружественият договор или учредителният акт за обявяване, както и решението за избора на управител или управителен съвет (чл. 260г, ал. 1 ТЗ).
Друго изискване е капиталът на дружеството, който трябва да бъде променлив и не подлежи на вписване в Търговския регистър. С решение на редовното годишно общо събрание се установява размерът на капитала при приключване на финансовата година и неговото изменение по отношение на предходната финансова година (чл. 260д, ал. 1 ТЗ).
Дружеството с променлив капитал има специфични предимства, като гъвкавост при управлението на капитала, което позволява на капитала да се увеличава и намалява в зависимост от броя на съдружниците и техните вноски. Това го прави подходящо за предприятия със сезонна дейност или такива, които често се нуждаят от промени в капитала. Недостатък може да бъде необходимостта от по-сложна отчетност и управление в сравнение с други видове дружества.
Как да открия набирателна сметка в банка в България за внасяне на уставен дружествен капитал?
Откриването на набирателна сметка за внасяне на уставен дружествен капитал в банка в България е важна стъпка при регистрацията на ново дружество. Общите условия и изисквания за откриването на такава сметка, както и възможността за откриване по пълномощно, изискванията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и причините за отказ от банките на откриване на сметки за чужденци са регламентирани в различни нормативни документи и вътрешни правила на банките.
Общи условия и изисквания
За да откриете набирателна сметка, трябва да представите определени документи, които включват:
- Заявление за откриване на сметка - попълнено и подписано от представляващите лица на дружеството.
- Документ за самоличност на представляващите лица (лична карта или паспорт).
- Учредителен акт/учредителен договор - съдържа основните данни за дружеството и неговите учредители.
- Решение за учредяване на дружеството - подписано от учредителите.
- Удостоверение за вписване в Търговския регистър - в случай, че дружеството вече е регистрирано.
Според общите условия на повечето банки в България, всички тези документи трябва да бъдат представени в оригинал или нотариално заверени копия, и в някои случаи банката може да изисква допълнителни документи или информация в зависимост от конкретния случай.
Откриване на набирателна банкова сметка по пълномощно в България
Възможно е откриването на набирателна сметка по пълномощно, при условие че пълномощното отговаря на изискванията на българското законодателство. Пълномощното трябва да съдържа изрично волеизявление за представителство на клиента за съответната услуга и да бъде с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Банките имат право да изискат писмено потвърждение за валидността на пълномощното и да извършат проверка в публични регистри. В случай на съмнение, банката може да откаже приемане на пълномощното.
Изисквания по Закона за мерките срещу изпирането на пари
Съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, банките са задължени да извършват идентификация и комплексна проверка на своите клиенти. Това включва събиране на информация за действителните собственици, целите и характера на деловите взаимоотношения, както и други данни, необходими за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Причини за отказ от банките за откриване на набирателна сметка на чужденци
Банките в България могат да откажат откриването на набирателна сметка на чужденци поради различни причини. Една от основните причини е свързана с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и необходимостта от извършване на подробна проверка и верификация на идентификационните данни на клиента. В случаите, когато банката не може да извърши необходимата проверка или има съмнения относно законността на източниците на средствата, тя може да откаже откриването на сметката.
Други причини могат да включват административни пречки, като липса на адекватна документация или неспазване на вътрешните процедури на банката. Например, някои банки могат да изискват допълнителна информация или документи, които чужденците може да не могат да предоставят своевременно.
Какъв е срокът за регистрация на фирма и каква е процедурата в България?
За регистрацията на фирма в България, процедурата и срокът са ясно регламентирани в Търговския закон и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Срок за регистрация на фирма
Съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговци се разглеждат до края на следващия работен ден от постъпването им в търговския регистър. Това означава, че след подаване на заявлението и всички необходими документи, Агенцията по вписванията трябва да разгледа и да се произнесе по заявлението в рамките на един работен ден.
Процедура за регистрация на фирма
- Изготвяне на учредителни документи:
- Учредителен акт или дружествен договор (чл. 115 и чл. 116 от Търговския закон).
- Решение за назначаване на управител(и) (чл. 119, ал. 1 от Търговския закон).
- Вписване в Търговския регистър:
- Подаване на заявление по образец, заедно с учредителните документи и други необходими документи - декларации по чл. 142 от ТЗ и чл. 141, ал. 8 ТЗ (чл. 21 от Закона за търговския регистър).
- Длъжностното лице по регистрацията проверява дали са спазени всички изисквания и дали са подадени всички необходими документи (чл. 21, ал. 2 от Закона за търговския регистър).
- Удостоверение за регистрация:
- След като всички документи са подадени и проверени, Агенцията по вписванията издава удостоверение за регистрация, с което дружеството официално започва своята дейност.
Необходимост от посещение на нотариус
Посещението при нотариус е необходимо в някои случаи, например:
- Нотариална заверка на подписи: Според чл. 21, ал. 3 от Закона за търговския регистър, подписите върху документите, които се подават за вписване, трябва да бъдат нотариално заверени.
- Пълномощни: Ако документите се подават от пълномощник, пълномощното също трябва да бъде с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
Важно! Ако регистрацията на фирмата се извършва от адвокат, пълномощното може да бъде в обикновена писмена форма без нотариална заверка на подписите!!
В заключение, процедурата за регистрация на фирма в България включва изготвяне и подаване на необходимите документи, проверка и вписване от страна на Агенцията по вписванията, както и евентуално посещение на нотариус за заверка на подписи и пълномощни. Процедурата е бърза и ефективна, като заявленията се разглеждат до края на следващия работен ден след постъпването им.
%402x.svg){kind=icon}
.webp)
