Защо да се доверим на Елан Консултинг за счетоводство и регистрация като самоосигуряващо се лице?

Ние в Елан Консултинг разбираме предизвикателствата, с които се сблъскват самоосигуряващите се лица в България. Счетоводството и данъчните процедури могат да бъдат сложни и объркващи, особено когато става въпрос за специфики като нормативно признати разходи, регистрация по ДДС и управление на осигурителните вноски. Нашата мисия е да предоставяме ясни, точни и персонализирани счетоводни решения, които да улеснят воденето на вашата професионална дейност.

Нашият дългогодишен опит в областта на счетоводството ни позволява да предложим на клиентите си най-добрите практики и съвети, адаптирани към техните индивидуални нужди. Ние осигуряваме пълна подкрепа при всички аспекти на счетоводството и данъчното облагане на самоосигуряващите се лица, включително:

  1. Данъчни и счетоводни консултации: Ние предлагаме персонализирани консултации, за да разберем уникалните нужди на всеки наш клиент. Това ни позволява да изготвим оптимален план за тяхното счетоводство и данъчни задължения.
  2. Регистрация на самоосигуряващо се лице: Ние помагаме в процеса на регистрация като самоосигуряващи се лица, както и в управлението на осигурителни вноски и данъчни декларации, осигурявайки спазване на всички законови изисквания.
  3. Данъчно облагане и оптимизация на нормативно признатите разходи: Ние сме експерти в интерпретирането и прилагането на нормативно признати разходи, което е критично за оптимизиране на данъчните задължения.
  4. Оптимизиране на разходите и данъчните задължения: Нашите услуги включват разработването на индивидуални стратегии за данъчно оптимизиране, които да отговорят на конкретните нужди и цели на нашите клиенти.

За нас в Елан Консултинг, вашето доверие е наш приоритет. Ние сме ангажирани да предоставяме висококачествени услуги, които да осигурят спокойствие и увереност във вашия бизнес. С нашата подкрепа, вие можете да се съсредоточите върху развитието на своята професионална дейност, знаейки, че вашето счетоводство е в надеждни ръце.

За да научите повече за това как можем да ви помогнем, моля, свържете се с нас. Ние сме тук, за да отговорим на всичките ви въпроси и да ви предоставим персонализирана подкрепа. С Елан Консултинг, вие сте винаги една крачка напред в управлението на вашите счетоводни и данъчни задължения.

Цена за счетоводство на самоосигуряващо се лице

Monthly
Yearly
Знаете точно каква услуга Ви е нужна и искате да получите ориентировъчна цена?
Изчисли сам цената
Уникален по рода си ценови калкулатор
Ориентировъчна цена за секунди
В цената е включена една консултация на месец
Онлайн калкулатор
Имате допълнителни изисквания или не знаете какъв набор от услуги точно ви трябват? Можем да ви предложим изцяло персонализирано решение.
Индивидуална оферта
гр. Бургас, ул. "Силистра" № 10
Обади се сега
Посочените цени подлежат на преразглеждане при казус с особена фактическа и правна сложност

Какво е самоосигуряващо се лице според българското законодателство?

Самоосигуряващите се лица са индивиди, които упражняват свободна професия или са фрилансъри, и водят своята професионална дейност на самостоятелна основа. Това означава, че те не работят за конкретен работодател, а предоставят своите услуги на различни клиенти. Според § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), този вид професионалисти включва експерт-счетоводители, консултанти, одитори, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, съдебни заседатели, експерти към съда и прокуратурата, лицензирани оценители, представители по индустриална собственост, медицински специалисти, преводачи, архитекти, инженери, технически ръководители, дейци на културата, образованието, изкуството и науката, застрахователни агенти и други.

За да се квалифицира като самоосигуряващо се лице, индивидът трябва да отговаря едновременно на следните критерии:

  1. Осъществява професионалната си дейност за собствена сметка.
  2. Не е регистриран като едноличен търговец.
  3. Самоосигурява се

Такива лица са задължени да внасят сами своите осигурителни вноски и данъци. Те също трябва да водят отчет за своите приходи и разходи, като се самоосигуряват съгласно приложимото законодателство.

Важно е да се отбележи, че лицата, извършващи дейности в областта на народните художествени занаяти, както е посочено в Приложение № 1 към Закона за занаятите, не се считат за лица, упражняващи свободна професия по смисъла на ЗДДФЛ - част от тези занаяти включват леярство, рисуване върху стъкло, каменоделство и много други.

Как се извършва регистрация като самоосигуряващо се лице в Агенция по вписванията (Регистър БУЛСТАТ) и НАП?

Регистрацията на самоосигуряващо се лице в България включва няколко стъпки, които подробно сме описали по-долу. Всеки професионалист, извършващ дейност на свободна практика или практикуващ свободна професия е длъжен да се регистрира както в Агенция по вписванията, така и пред НАП. Почти всяка професия, която влиза в тази категория - лекар, адвокат, нотариус, медицински специалист и др., често изисква от самоосигуряващото се лице да си наеме служители, да поддържа офис, да извършва разходи, свързани с дейността и т.н. Именно особеният юридически статут на самоосигуряващите се лица е продиктувал необходимостта от подобна нормативна уредба - регистрацията в АВ/ Регистър Булстат осигурява отделен идентификатор (Булстат номер) на фрилансърите и така се поставя ясно разграничение между неговата идентичност като физическо лице и тази му като професионалист на свободна практика.

Регистрация на самоосигуряващо се лице в Агенцията по вписванията (регистър БУЛСТАТ):

  1. Тази регистрация трябва да се извърши в рамките на 7 дни от началото на дейността.
  2. Необходими са лична карта, заявление (подава се на място или онлайн), декларация за истинността на данните, бележка за платена такса и документ, доказващ правото ви да упражнявате професията (например диплома за средно / средно специално / висше образование или сертификат за преминат курс, сертификат за правоспособност и т.н.)
  3. След регистрацията се получава единен идентификационен код (ЕИК).

За да се регистрирате в АВ / регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващо се лице, е необходимо да подготвите и представите следните документи:

  • Заявление по образец РБ-2 - Това е заявление за вписване на обстоятелства, което се отнася до физическо лице по чл. 3, ал. 1, т. 9 или осигурител по чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Образецът на заявлението може да бъде намерен и изтеглен от официалния уебсайт на Агенцията по вписванията.
  • Декларация по чл. 9 ал. 4 от ЗРБ - Това е декларация от заявителя, която потвърждава истинността на посочените обстоятелства в заявлението. Формулярът на декларацията също може да бъде намерен и изтеглен от уебсайта на Агенцията по вписванията.
  • Удостоверяващи документи - Трябва да представите документ, който удостоверява извършването на заявената дейност на територията на Република България. Това може да бъде документ за собственост или други удостоверяващи документи, когато такива се изискват от закона.
  • Доказателство за внесена държавна такса - Таксата за регистрацията е в размер на 10 лева. Необходимо е да представите документ за внесената такса.

Вписването може да бъде заявено от самото лице, от адвокат с изрично пълномощно или от пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно, както е указано в чл. 9 ал. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Заявлението може да бъде подадено на хартиен носител във всяко териториално звено на Агенция по вписванията, което е по седалище на окръжен съд, или онлайн с електронен подпис. Подготовката на тези документи и спазването на процедурите е важен етап в процеса на регистрация като самоосигуряващо се лице.

Регистрация на самоосигуряващо се лице в Националната агенция за приходите (НАП):

  1. Това се прави след регистрацията в БУЛСТАТ, също в рамките на 7 дни от началото на дейността.
  2. Трябва да се подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в офис на НАП, чрез Портала за електронни услуги на НАП, по електронна поща или чрез Системата за сигурно електронни връчване (ССЕВ).
  3. В декларацията се посочват датата на започване на дейността и видът на осигуряването.

Регистрацията на самоосигуряващо се лице в Националната агенция за приходите (НАП) включва следните стъпки и изисквания:

  • Срок за подаване: - В 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.
  • Метод на подаване - Декларацията може да бъде подадена в офис на НАП, чрез лицензиран пощенски оператор или онлайн чрез портала за електронни услуги на НАП.
  • Компетентен орган: - Съответната териториална дирекция/офис на НАП по постоянния адрес на физическото лице.
  • Процес на подаване: - Приемането на декларацията се извършва от съответния орган на НАП, като се издава входящ номер. Отказът от приемане се извършва само при неподписани документи, неподадени от упълномощено лице или при липса на идентификационни данни.
  • Подаване по електронен път: - Подателят получава автоматично съобщение с входящ номер, а резултатът от обработката на декларацията се получава на електронния адрес.
  • Резултат от подаването: - Приета или отхвърлена декларация. Декларира се началото на периода за внасяне на осигурителни вноски.
  • Санкции при неспазване на срока: - Глоба от 50 до 500 лв. за физически лица, които не са търговци, или имуществена санкция от 500 до 5000 лв. за еднолични търговци и юридически лица. При повторно нарушение, глобите се увеличават.

Тази процедура гарантира, че самоосигуряващите се лица са правилно регистрирани и осигурени според законовите изисквания, което е от ключово значение за управлението на техните професионални и финансови задължения.

Какво е патентен данък за физическо / самоосигуряващо се лице, как се извършва регистрация в общината и какви са видовете патентен данък?

Съгласно чл. 61з ЗМДТ, всяко физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва патентни дейности, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, ако едновременно са налице следните условия - оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв, лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС. За извършваната патентна дейност, всички физически лица, облагани по реда на чл. 61з ЗМДТ не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Въпреки това тези лица прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Българското законодателство ясно посочва, че всяко лице, извършващо патентна дейност, трябва да подаде декларация за патент по чл. 61 от Закона за местните данъци и такси в съответната община.

Какво е данъчното облагане за патентна дейност за физически и самоосигуряващи се лица?

Лицата, извършващи патентна дейност следва да подадат декларация в общината по местонахождение на търговския обект или обекта, от който извършват дейността. Декларацията може да се изтегли от уебсайта на съответната община. Обърнете внимание, че разходите от вашата дейност и осигуровките са за ваша сметка. Също така, когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, новообразуваното предприятие не се облага с патентен данък по реда на чл. 61з ЗМДТ, а за текущата данъчна година то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Отново, когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали тези обстоятелства ( т.е. физическото лице е прекратило дейността или е образувало ново предприятие), а дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса. Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Важно! Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните патентни дейности поотделно, а лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

Част от патентните дейности по смисъла на ЗМДТ са:

Експлоатация и управляване на места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма, заведения за хранене и развлечения, търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта, платени паркинги. Извършване на дърводелски, шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги, търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали, обущарски услуги и шапкарски услуги, металообработващи услуги и много други

Как се подава декларация за патентен данък в общината?

Съгласно Чл. 61н. ЗМДТ, лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността. Всички лица, които до 31 януари на текущата година са подали тази данъчна декларация и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто (тоест 5% отстъпка от дължимия патентен данък). Когато настъпят каквито и да е промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, всички физически лица и еднолични търговци, които се занимават с патентна дейност са длъжни да го сторят в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

Данъчните декларации на физическите лица и едноличните търговци, които се занимават с патентна дейност се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването и се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

Когато местно компетентната община не може да се определи - тоест извършваната дейност и / или обектът от който се извършва дейността, не могат да се причислят към горните хипотези ( напр. физическото лице е чужденец с разрешено право на продължително пребиваване в българия, но още няма постоянен адрес и няма пълномощник, който може да я подаде вместо него ), данъчната декларация се подава в Столична община, независимо, че патентната дейност може да е била извършена в Бургас. Законът приема, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Какви са особеностите на счетоводството на самоосигуряващи се лица?

Счетоводството на самоосигуряващите се лица в България притежава свои специфики, които са от ключово значение за правилното управление на техните финанси и изпълнение на законовите задължения. Този сектор включва широк спектър от професии, вариращи от адвокати до артисти и свободни професионалисти, които управляват своята дейност независимо. Основното разграничение на самоосигуряващите се лица спрямо други бизнес субекти е начинът на осигуряване и данъчно облагане. Те трябва да плащат задължителни осигурителни вноски и да подават годишни данъчни декларации, като облагането им се основава на реализираните доходи от тяхната професионална дейност. Това налага специален акцент върху счетоводните процедури и воденето на точна документация.

Важен елемент в счетоводството на самоосигуряващите се лица са нормативно признатите разходи. Те представляват процент от годишния доход, който се използва за намаляване на данъчната основа, като по този начин влияят върху размера на дължимите данъци и осигуровки. Текущите разисквания относно промените в процентите на тези разходи подчертават важността на техния анализ и планиране. В контекста на съвременните икономически условия и променящите се законови изисквания, счетоводството на самоосигуряващите се лица изисква прецизност и актуализиране на знанията за спазване на всички правни норми. Важно е те да са наясно със своите финансови и законови задължения, за да управляват успешно своята дейност.

Какво са нормативно признати разходи и защо са важни за счетоводството на самоосигуряващи се лица?

Нормативно признатите разходи в общи линии представляват процент от приходите, който законът приема за извършен разход. Тоест ако едно лице е изкарало 2000 лева приход, а ставката нормативно признати разходи за неговата категория дейност е 25 % се приема, че 500 лева от изкараните 2000лв. са задължително разходвани от лицето за изпълнение на професионалните задължения и за доказване на този разход не е нужна фактура или друг документ, а се признават директно по силата на закона (тоест е налице презумпция). Те са ключово понятие в българското данъчно законодателство, особено за самоосигуряващите се лица, които упражняват свободна професия или водят друг вид самостоятелна икономическа дейност. Те са важен инструмент за определяне на данъчната основа на тези лица и имат значително влияние върху крайния размер на данъчните им задължения. Съгласно чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), нормативно признатите разходи представляват процент от общия доход на физическото лице, който автоматично се изважда от този доход, за да се формира данъчната основа. Те служат като виртуални разходи, които са приети от закона за целите на данъчното облагане, без да се изисква доказателство за реалното им наличие.

Разликата между търговските дружества и самоосигуряващите се лица е, че при първите данъкът се облага върху печалбата, докато при вторите - върху общите доходи от дейността. Нормативно признатите разходи са създадени, за да се компенсира тази разлика, като се предостави начин за намаляване на данъчната основа на самоосигуряващите се лица.

Процент на нормативно признати разходи - обикновено този процент е около 25% от приходите, но той може да варира в зависимост от професията и измененията в законодателството. Например, журналисти и дейци на науката, културата и образованието, както и адвокатите, могат да имат по-висок процент от признатите разходи. Въвеждането на тези нормативно признати разходи улеснява самоосигуряващите се лица при изчисляването на техните данъчни задължения. Те предоставят един уеднаквен и справедлив подход към облагането на доходите, без да се налага разделянето на личните и професионалните разходи, което може да бъде сложно и неясно. Тези разходи са значима част от данъчното облагане на самоосигуряващите се лица в България и са съществен инструмент за справедливо и ефективно данъчно облагане.

Данъчно облагане на самоосигуряващи се лица

В България, фрийлансърите - или познати още като самонаети лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, са обект на специфично данъчно облагане, регламентирано от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). След задължителната регистрация в Регистър БУЛСТАТ и НАП, те са ангажирани с деклариране и плащане на данъци и осигуровки, като се водят от правилата за данъчно облагане, характерни за техния вид дейност.

Държавата осигурява улеснение за фрийлансъри чрез определяне на нормативно признати разходи, които са фиксиран процент от дохода - 25% за повечето професии, като за определен вид специалисти са предвидени изключения. Например за адвокатите, физическите лица които НЕ са регистрирани като земеделски производители, но се занимават с производство или преработка на земеделска продукция, лицата, които развиват горско или рибно стопанство, дейците на културата, науката и изкуството, които получават авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и артистите и изпълнителите и всички занаятчии, чиято дейност НБ се облага с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси, е валидна ставка на нормативно признатите разходи от 40%. За регистрираните земеделски стопани - физически лица, нормативно признатите разходи са 60%.

Важно е да знаете, че държавата е установила процентът нормативно признати разходи така, че да отразява типичните разходи, свързани със свободната професия, без необходимостта физическите лица да доказват тези разходи с документи. След като се приспаднат тези "нормативно признати разходи", се определя облагаемият доход, върху който се начислява стандартният 10% данък върху доходите. За фрийлансъри, данъчното облагане включва и авансово деклариране на тримесечна база, което се извършва чрез Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Изключение се прави за четвъртото тримесечие, за което не се изисква такава декларация. В края на всяка година, фрийлансърите подават Годишна данъчна декларация до 30 април, включваща цялогодишния им доход. Важно е те да приспаднат авансово платените вноски при изчисляване на годишния данък.

Така, системата предоставя на фрийлансърите гъвкавост и едновременно с това гарантира, че те спазват своите данъчни задължения, като осигурява прозрачност и справедливост в процеса на облагане.

За някои професии, като дърводелец, шивач, фризьор, козметик и други, които се смятат за патентна дейност, е необходимо да се подаде Декларация за патент по чл. 61 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в съответната община.

  1. Различия в облагането в зависимост от дейността: В зависимост от това дали дейността е патентна или не, данъчното облагане се различава. Патентните дейности се облагат съгласно Закона за местните данъци и такси, докато за не-патентните дейности ( всички останали) се прилагат разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физически лица.
  2. Начин на изчисляване на данъка: Данъкът върху доходите на физическите лица обикновено е фиксиран на 10% от годишната данъчна основа. Тази основа се определя след изваждане на нормативно признатите разходи за дейността и платените осигуровки през съответното време. Нормативно признатите разходи могат да варират, като обикновено са около 25% от доходите, но могат да достигнат и 40% за определени професии.
  3. Практически примери за изчисление на данъка: Пример за изчисляване на данъка може да включва разглеждане на различни професии и техните специфични нормативно признати разходи. Например, едно лице с доход от 1500 лева на месец би трябвало да изчисли своя авансов данък като извади от общия си доход за тримесечието нормативно признатите разходи и платените осигуровки.
  4. Значението на нормативно признатите разходи: Нормативно признатите разходи играят ключова роля в данъчното облагане на самоосигуряващите се лица. Те представляват процент от доходите, който намалява данъчната основа и по този начин определя размера на дължимия данък. Тази система улеснява изчисляването на данъците за лицата, упражняващи свободна професия, като същевременно гарантира справедливост в данъчното облагане.

Кога следва да извършим регистрация по ДДС от самоосигуряващо се / самонаето лице?

Фрийлансърите в България, упражняващи свободна професия, стават обект на задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при специфични обстоятелства. Една от хипотезите например е достигането на оборот от 100 000 лева за период от 12 последователни месеца. Друг случай, в който би се наложила регистрация по ЗДДС е също така взаимодействието с чуждестранни контрагенти, но само тези регистрирани в ЕС, като Facebook, Google, Upwork, Fiverr и други, което може да наложи задължение за регистрация, независимо от оборота. След регистрацията, фрийлансърите са длъжни да издават фактури за извършените от тях услуги, като по този начин документират своята дейност в съответствие със законовите изисквания. Съществуват разбира се и много други случаи, които налагат регистрация по ДДС от самонаетите лица, затова Ви съветваме да се консултирате със специалист, за да разберете дали във Вашия случай е необходима такава регистрация!

Освен това, разбирането на различните категории данъци, които влияят на самоосигуряващите се лица, е критично за оптимизиране на техните финансови стратегии. Това включва както разбирането на механизмите зад патентния данък и данъците по Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), така и преценката на необходимостта от регистрация по ЗДДС. Важно е да се подчертае, че самоосигуряващите се лица, в зависимост от спецификата на тяхната дейност, могат да се сблъскат с различни данъчни режими.

Една от ключовите характеристики на счетоводството за самоосигуряващите се лица е липсата на право на данъчен кредит, особено когато са регистрирани по ЗДДС. Този факт може значително да повлияе на тяхната финансова ефективност и да наложи различни подходи в управлението на бизнеса. Поради тази причина, детайлното разбиране и стратегическото планиране са от решаващо значение за минимизиране на данъчните и осигурителните задължения. В тази динамична финансова среда, консултацията с квалифицирани счетоводители и данъчни експерти, като тези в Елан Консултинг, е от критично значение. Те могат да предоставят специализирана помощ и насоки, които да помогнат на самоосигуряващите се лица да вземат информирани и ефективни решения, които да подпомогнат тяхната финансова стабилност и устойчивост на бизнеса.

  1. Липсата на право на данъчен кредит: Това означава, че самоосигуряващите се лица не могат да приспаднат ДДС, който са платили за своите бизнес разходи, от ДДС, който са събрали от своите клиенти. Това води до повишена финансова тежест и може да се отрази негативно на ценообразуването и конкурентоспособността на техния бизнес.
  2. Задължителна и доброволна регистрация по ЗДДС: Самоосигуряващите се лица са задължени да се регистрират по ЗДДС, ако техният оборот за последните 12 месеца надвишава 100 000 лева. Те също така могат да изберат доброволна регистрация по ЗДДС, дори ако не достигат този праг. Въпреки това, те трябва да вземат предвид липсата на данъчен кредит при вземането на това решение.
  3. Поддържане на счетоводство и изисквания за отчетност: След регистрация по ЗДДС, самоосигуряващите се лица трябва да поддържат точно счетоводство, да подават месечни или тримесечни декларации за ДДС и да се съобразяват със всички законови изисквания, свързани с ДДС.
  4. Преценка на необходимостта от регистрация: Понякога, избягването на регистрация по ЗДДС може да бъде по-изгодно за самоосигуряващите се лица, предвид липсата на право на данъчен кредит. Те трябва внимателно да преценят своя годишен оборот и потенциалните последици от регистрацията.
  5. Консултация с експерти: Предвид сложността на данъчните и счетоводни изисквания, е препоръчително самоосигуряващите се лица да се консултират с експертите от Елан Консултинг. Те могат да предоставят ценни насоки и съвети за най-добрите практики и стратегии, които да помогнат на СОЛ да минимизират своите данъчни и счетоводни задължения, и да избегнат потенциално ненужната регистрация по ЗДДС.
  6. Стратегическо планиране: Важно е самоосигуряващите се лица да разработват и следват стратегия, която да намалява техните финансови задължения и да увеличава ефективността на техния бизнес, като в същото време остават в съответствие със законовите изисквания.

Счетоводството на самоосигуряващите се лица е сложна и многопластова област, изискваща задълбочено разбиране на българските данъчни закони и регулации. Основните аспекти като нормативно признатите разходи, данъчното облагане и липсата на право на данъчен кредит трябва да бъдат разгледани внимателно, за да се гарантира съответствие и оптимизация на данъчните задължения.

ИЗТЕГЛИ СЕГА
Данъчни и счетоводни услуги в Бургас, България и актуални цени за 2024г.
ИМАТЕ ВЪПРОС?
Обадете се сега и получете първоначална безплатна консултация!
обади се сега

Какви са предимствата на доброволна регистрация по ЗДДС на самоосигуряващи се лица?

Предимствата на доброволната регистрация на самоосигуряващи се лица (СОЛ) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в България включват:

  1. Достъп до пазара на ЕС: Като регистрирани по ЗДДС, самоосигуряващи се лица имат възможност да предоставят своите услуги или доставят стоки на клиенти от други държави-членки на Европейския съюз. Това отваря вратите на един от най-големите и важни пазари в света и дава възможности за разширяване на бизнеса.
  2. Възможност за възстановяване на ДДС: Регистрираните по ЗДДС СОЛ имат право да възстановят платения ДДС за разходите, свързани с техните бизнес операции. Това включва ДДС, платен за стоки и услуги, които са необходими за извършването на техните дейности.
  3. По-добро впечатление за клиентите: Регистрираните по ЗДДС СОЛ предоставят по-професионално впечатление пред своите клиенти и партньори, тъй като се изглежда, че са част от официалната данъчна система и прилагат стандартизирани данъчни процедури.
  4. Конкурентно предимство: Доброволната регистрация по ЗДДС може да помогне на СОЛ да се конкурират по-ефективно с други компании, които са регистрирани за ДДС и предоставят своите услуги или стоки на клиенти от ЕС.
  5. Възможност за сметка и фактуриране с ДДС: Регистрираните по ЗДДС СОЛ имат право да издават фактури с ДДС и да включват ДДС в цените на своите продукти или услуги. Това може да улесни бизнес операциите и да ги направи по-прозрачни пред клиентите.

Въпреки тези предимства, доброволната регистрация по ЗДДС изисква съответствието с допълнителни данъчни правила и процедури, които трябва да бъдат спазвани от СОЛ. Затова е важно СОЛ да се консултират със счетоводител или данъчен съветник, преди да решат доброволно да се регистрират по ЗДДС и да използват данъчните предимства, които това може да им донесе.

Имат ли право самоосигуряващите се лица на данъчен кредит?

Самоосигуряващите се лица (СОЛ), регистрирани на база чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в България, нямат право на данъчен кредит. Също така, лицата, установени на територията на страната, регистрирани само по чл. 156 от ЗДДС (за трансграничните доставки на стоки или услуги), също нямат право на данъчен кредит. Това означава, че тези СОЛ и лица, регистрирани по чл. 156 от ЗДДС, не могат да приспадат ДДС, платен при закупуване на стоки и услуги, от ДДС, събран от техните клиенти.

Това означава ли, че ако ще извършвам дейност, за която има риск да надхвърля прага за регистрация по ДДС, следва да регистрирам фирма?

Да, ако предвиждате, че дейността, която ще извършвате, може да надхвърли прага за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), но в момента сте регистрирани като самоосигуряващо се лице, може би е по-добре да основете фирма, защото само дружествата имат право на данъчен кредит. Задължителната регистрация възниква, когато оборотът на вашата дейност достигне или надвиши определен праг, а в момента прагът за задължителна регистрация по ЗДДС в България е 100 000 лева годишен оборот (без ДДС).

Самоосигуряващите се лица (СОЛ), регистрирани на база чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), нямат право на данъчен кредит.

Така че, ако сте СОЛ и сте регистрирани по тези основания, няма да имате възможност да приспаднете ДДС, събран от вас от клиентите, към ДДС, което сте платили при закупуването на стоки и услуги., но въпреки това, в случай, че дейността ви надхвърли този праг, ще бъдете задължени да се регистрирате по ЗДДС и да започнете да прилагате данъчните правила за ДДС.

Регистрирането на фирма, от своя страна, предоставя допълнителни предимства и възможности за развитие на вашата дейност.

Често задавани въпроси

Какви са особеностите на счетоводството на самоосигуряващи се лица?

В България счетоводството на самоосигуряващи се лица (СОЛ) следва общите принципи на счетоводството, но има някои специфични правила и изисквания, които се прилагат за този тип предприемачи. Ето някои от основните особености на счетоводството на СОЛ в България:Осигуровки: СОЛ трябва да регистрират своя бизнес в Националната агенция по приходите (НАП) и да плащат осигурителни вноски за здравно и пенсионно осигуряване. Те са задължени да плащат тези вноски на месечна основа.Данъчно облагане: СОЛ обикновено се облагат като физически лица. Те трябва да подават годишна данъчна декларация и да плащат личен доходен данък спрямо печалбата, реализирана от техния бизнес.

Имат ли право самоосигуряващите се лица на данъчен кредит?

Самоосигуряващите се лица (СОЛ), регистрирани на база чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в България, нямат право на данъчен кредит.Също така, лицата, установени на територията на страната, регистрирани само по чл. 156 от ЗДДС (за трансграничните доставки на стоки или услуги), също нямат право на данъчен кредит.Това означава, че тези СОЛ и лица, регистрирани по чл. 156 от ЗДДС, не могат да приспадат ДДС, платен при закупуване на стоки и услуги, от ДДС, събран от техните клиенти.‍

Ако ще извършвам дейност като самоосигуряващо се лице, за която има риск да надхвърля прага за регистрация по ДДС, трябва ли да регистрирам фирма?

Да, ако предвиждате, че дейността, която ще извършвате, може да надхвърли прага за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), но в момента сте регистрирани като самоосигуряващо се лице, може би е по-добре да основете фирма, защото само дружествата имат право на данъчен кредит. Задължителната регистрация възниква, когато оборотът на вашата дейност достигне или надвиши определен праг, а в момента прагът за задължителна регистрация по ЗДДС в България е 100 000 лева годишен оборот (без ДДС).

Thank you! Your submission has been received!
Oops! Something went wrong while submitting the form.

С какво друго можем да сме полезни?

Счетоводна Къща Елан Консултинг - счетоводни услуги в бургас, адвокат данъчно право и данъчен адвокат в България.