"Защо да се доверим на Елан Консултинг за регистрация и счетоводство на НПО - сдружение и фондация?"

"Елан Консултинг" предлага цялостни услуги за регистрация и счетоводство на неправителствени организации (НПО), включително сдружения и фондации, което ги прави идеалния избор за вашата организация. Ето защо:

Експертно познание в областта на НПО: Екипът на "Елан Консултинг" разполага с дълбоки познания за спецификите на НПО в България. Това включва разбиране на законодателната рамка, регулираща дейността на сдруженията и фондациите, което е от съществено значение за ефективното им управление.

Подпомагане при регистрация на сдружение / фондация: Нашата фирма предоставя специализирана подкрепа при процеса на регистрация на сдружения и фондации, улеснявайки събирането и подготовката на всички необходими документи, което е от ключово значение за успешното стартиране на всяка НПО.

Индивидуален подход: В "Елан Консултинг" се фокусират върху разработването на персонализирани стратегии, които отговарят на конкретните нужди и цели на всяка НПО. Това включва съвети за най-подходящата юридическа форма и структуриране на капитала.

Комплексно счетоводство на НПО, сдружения и фондации: След регистрацията, фирмата предоставя изчерпателни счетоводни услуги, като гарантира, че всички финансови операции са правилно документирани и отчетени, което е основополагащо за поддържането на финансовата прозрачност и отчетност.

Професионализъм и опит: Експертите на "Елан Консултинг" притежават значителен опит в предоставянето на счетоводни и консултационни услуги на НПО, което гарантира високо ниво на професионализъм и качество на услугите.

Експертиза в данъчните и законовите изисквания: Организацията предлага ценни насоки относно данъчните и законовите изисквания, важни за НПО, като по този начин помага за избягването на потенциални правни и финансови проблеми.

Подкрепа при получаване на финансиране и управление на проекти: "Елан Консултинг" помага на НПО при кандидатстване за финансиране по различни проекти, осигурявайки съвети за правилното управление и отчетност на финансовите средства.

Дългосрочно партньорство: Фирмата изгражда дълготрайни отношения с клиентите си, предлагайки постоянна поддръжка и консултации, което е изключително важно за устойчивото развитие на всяка НПО.

Подпомагане при регистрация на сдружение / фондация НОИ: "Елан Консултинг" съдейства за регистрацията на НПО в Националния осигурителен институт, което е важна стъпка за управлението на персонала и осигурителните вноски.

Помощ при регулаторно съответствие: Нашият екип помага НПО да се съобразяват с всички регулаторни изисквания, като наредба Н-18 и други, което осигурява правилната и законна дейност на организацията.

Обучение и развитие: "Елан Консултинг" предлага обучения и ресурси за развитие на уменията на персонала в НПО, което увеличава тяхната ефективност и професионализъм.

Фокус върху прозрачност и отчетност: Компанията подчертава значението на прозрачността и отчетността във всички аспекти на работата на НПО, което е основен фактор за доверието на донори, партньори и обществеността.

Изборът на "Елан Консултинг" за партньор в процеса на регистрация и управление на счетоводството на НПО гарантира, че вашата организация ще получи компетентна, професионална и персонализирана подкрепа на всяка стъпка.

Цена за счетоводство на сдружение / фондация

Monthly
Yearly
Знаете точно каква услуга Ви е нужна и искате да получите ориентировъчна цена?
Изчисли сам цената
Уникален по рода си ценови калкулатор
Ориентировъчна цена за секунди
В цената е включена една консултация на месец
Онлайн калкулатор
Имате допълнителни изисквания или не знаете какъв набор от услуги точно ви трябват? Можем да ви предложим изцяло персонализирано решение.
Индивидуална оферта
гр. Бургас, ул. "Силистра" № 10
Обади се сега
Посочените цени подлежат на преразглеждане при казус с особена фактическа и правна сложност

Какви са особеностите на счетоводството на сдружение  / фондация в България?

Счетоводството на сдружения и фондации в България има своите специфики, различаващи се от тези на търговските дружества. Като организации с нестопанска цел, те се фокусират върху дейности, които не целят разпределяне на печалба между членовете или учредителите. Важно е да се разбере, че печалбата е положителната разлика между приходите и разходите, но при сдруженията и фондациите, тази печалба се използва за поддържане и развитие на организацията и нейните проекти, а не за разпределение.

Съгласно ЗЮЛНЦ, сдруженията могат да извършват стопанска дейност с цел генериране на приходи, но тези приходи трябва да бъдат насочени към осъществяването на целите на сдружението, а не към разпределяне като печалба. Това налага специфичен подход към счетоводството, където трябва да се осигури точно идентифициране и отчитане на всички приходи и разходи, свързани с дейността на организацията.

В допълнение към вътрешното отчитане, сдруженията и фондациите са задължени да подават редовни отчети пред Национална агенция по приходите (НАП) и Национален статистически институт (НСИ). Тези отчети са важни за отразяването на финансовите операции и за съответствието с данъчните и статистическите регулации. Спазването на тези изисквания гарантира прозрачността и отговорността на сдружението или фондацията, както и нейната регулаторна съвместимост.

Какво представлява стопанската дейност на НПО (сдружения и фондации) и каква е ползата от нея?

Правото за извършване на стопанска дейност на неправителствените организации е регламентирано в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Такава дейност, въпреки че е допълнителна и не е основният фокус на сдруженията и фондациите, играе значима роля в подпомагането на основната им мисия и цели.

Първата важна особеност е, че стопанската дейност трябва да бъде допълнителна по обем спрямо основната нестопанска дейност. Това означава, че по-голямата част от ресурсите на организацията трябва да бъде насочена към нестопанската й дейност. Второ, стопанската дейност трябва да бъде тясно свързана с предмета и целите на НПО, като допринася за тяхното постигане. Трето, приходите от стопанска дейност трябва да се използват единствено за реализацията на целите, заложени в устава на НПО.

Практиката показва, че много сдружения и фондации използват стопанската дейност като средство за генериране на допълнителни финансови средства, които подкрепят тяхната основна дейност. Това не само укрепва финансовата устойчивост на организацията, но и допринася за разширяването на нейния обхват и въздействие.

Стопанската дейност на НПО обаче трябва да бъде управлявана внимателно, като се отчитат ограниченията и изискванията на закона. Това включва отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност, както и стриктно спазване на законовите изисквания за допълнителност и свързаност с основната дейност. Важно е също така НПО да преценят своя капацитет и ресурси, за да осигурят, че стопанската дейност няма да застраши основните им цели и мисия.

Ползите от стопанската дейност за сдруженията и фондациите са многослойни. Тя предоставя необходимите финансови средства за поддържане и разширяване на дейността, увеличава устойчивостта на организацията и дава възможност за разширяване на обхвата и въздействието на нейните програми и инициативи. От съществено значение обаче е тези дейности да бъдат управлявани разумно и в съответствие със закона, за да се гарантира, че остават в подкрепа на нестопанските цели на организацията.

Как можем да различим коя дейност е стопанска и коя нестопанска?

Различаването дали дейността на юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) е стопанска или нестопанска е основен въпрос, който влияе както на счетоводното отчитане, така и на данъчното облагане на съответните приходи. В българското законодателство не е дефинирано точно разграничение между стопанските и нестопанските сделки, но данъчните органи прилагат специфични критерии за определяне характера на дейността.

Един от основните критерии за класифициране на дейност като стопанска е регулярността и постоянството на доходите, както и целта за печалба. Важно е да се отбележи, че печалбата не трябва непременно да е реализирана фактически. Друг ключов аспект е дали цените на стоките или услугите са формирани на базата на пазарни принципи.

Ако дадена сделка не отговаря на тези критерии, то постъпленията от нея се класифицират като приходи от нестопанска дейност. Приходите от нестопанска дейност обикновено включват членски вносове, дарения, безвъзмездно финансиране и други подобни форми на финансиране, които не са свързани с търговска или печалба генерираща дейност.

Тази разлика е от съществено значение за ЮЛНЦ, тъй като тя определя как ще бъдат облагани данъчно приходите и как ще се отчитат в счетоводните документи. Стопанската дейност налага по-строги счетоводни и данъчни изисквания, докато нестопанската дейност често позволява по-голяма гъвкавост и може да се ползва от различни данъчни облекчения. Важно е сдруженията и фондациите да поддържат точно и прозрачно отчитане на своите финансови операции, за да се избегне нередности при данъчни и други регулаторни проверки.

Значи управляваното от нас сдружение / фондация може да извършва стопанска дейност, стига да не разпределя печалба?

Да, правилно сте разбрали. Можете да извършвате стопанска дейност като сдружение и да не разпределяте печалба към членовете си или учредителите. Това е възможно съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в България.

Стопанската дейност на сдружението има за цел да генерира приходи или печалби, но тези печалби не могат да бъдат разпределяни към членовете на сдружението. Вместо това, печалбите могат да се използват за осъществяване на целите и дейностите на сдружението, както и за поддържане и развитие на проектите му.

Такива стопански дейности на сдружението могат да включват продажба на стоки и услуги, организиране на събития, провеждане на обучения или други дейности, които генерират приходи за сдружението. Тези приходи могат да бъдат използвани за финансиране на социални, образователни, културни или други нестопански и обществени цели, залегнали в целите на сдружението.

Това е едно от предимствата на сдруженията по ЗЮЛНЦ - те могат да извършват икономическа дейност, но със социална и обществена цел, без да се налага разпределяне на печалба към учредителите или членовете. Все пак, важно е да спазвате правилата и регулациите, свързани със стопанската дейност и данъчното облагане, както и да изпълнявате целите, описани в учредителния акт на сдружението.

Какво представляват годишният финансов отчет и годишният доклад за дейността на ЮЛНЦ в обществена полза?

Годишният доклад за дейността и годишният финансов отчет са ключови документи за юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), особено за тези в обществена полза. Тези документи предоставят ценна информация за дейността, финансите и постигнатите резултати на организацията.

Годишният доклад за дейността на ЮЛНЦ в обществена полза включва подробна информация за основните дейности на организацията, финансирането им, връзката с целите и програмите, както и постигнатите резултати. Той съдържа и данни за безвъзмездно полученото имущество, приходите от различни дейности за набиране на средства, видовете и размерите на даренията, както и информация за дарителите. Този доклад отразява и финансовия резултат от дейността на организацията. Той се подготвя в писмена форма, подписва се от представляващия организацията и се заверява с печата на ЮЛНЦ.

От друга страна, годишният финансов отчет (ГФО) на ЮЛНЦ представлява детайлен преглед на имущественото и финансово състояние на организацията. Той включва информация за активите, пасивите, капитала, паричните потоци и финансовите резултати от дейността на организацията. ГФО се съставя в съответствие с националните счетоводни стандарти и се заверява от квалифициран счетоводител или счетоводна фирма. Отчетът също така се подписва от представляващия ЮЛНЦ и се заверява с печата на организацията. В случаите, когато ГФО подлежи на независим финансов одит, той се подписва и заверява и от лицензиран одитор.

Тези два документа са от съществено значение за поддържане на прозрачността и отчетността на ЮЛНЦ, особено тези в обществена полза. Те не само помагат на организациите да доказват своята отчетност пред заинтересованите страни и регулаторните органи, но и предоставят ценна информация за тяхната финансова стабилност и ефективността на техните дейности и програми.

Какви са процедурата и сроковете за обявяване на годишните доклади и отчети на ЮЛНЦ в обществена полза в Регистъра на ЮЛНЦ?

Процедурата и сроковете за обявяване на годишните доклади и отчети на ЮЛНЦ в обществена полза в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията са добре урегулирани и специфицирани в Закона за счетоводството. Основните стъпки в този процес включват подготовка, подаване и обявяване на годишните документи, както следва:

  1. Срокове за Обявяване: ЮЛНЦ в обществена полза трябва да заявят за обявяване в Регистъра на ЮЛНЦ своите годишен доклад за дейността и годишен финансов отчет до 30 септември на годината, следваща отчетната.
  2. Заявление и приложения: Процедурата изисква подаване на заявление за обявяване на годишните финансови отчети с образец Г2, придружено с копия на годишния финансов отчет и годишния доклад за дейността, където личните данни са заличени.
  3. Заявител и подаване на заявлението: Заявленията могат да бъдат подадени от законния представител на ЮЛНЦ, от адвокат с изрично пълномощно или от счетоводителя, който е съставил годишния отчет. Може да се подава лично в Агенция по вписванията или по електронен път.
  4. Такси: При подаване на документите на хартиен носител се заплаща такса от 40 лв, а при електронно подаване - 20 лв.
  5. Публикуване на документите: След успешното подаване и обработка на документите, ГФО и ГДД на ЮЛНЦ в обществена полза се обявяват в Регистъра на ЮЛНЦ, като това е основен механизъм за осигуряване на прозрачност и отчетност.
  6. Изключения за големи ЮЛНЦ (големи предприятия по смисъла на Закона за счетоводството): Сдруженията и фондациите,, които отговарят на определени критерии по отношение на балансова стойност на активите, нетни приходи от продажби и средна численост на персонала, следва да приложат допълнителни документи, свързани с приемането на отчетите от компетентния орган.

Тази процедура гарантира, че ЮЛНЦ в обществена полза поддържат висока степен на отчетност и прозрачност пред обществеността и регулаторните органи. Важно е ЮЛНЦ да спазват сроковете и процедурите за подаване, за да избегнат евентуални санкции и да поддържат добрата си репутация.

ИЗТЕГЛИ СЕГА
Данъчни и счетоводни услуги в Бургас, България и актуални цени за 2024г.
ИМАТЕ ВЪПРОС?
Обадете се сега и получете първоначална безплатна консултация!
обади се сега

Данъчно облагане на сдружения и фондации (НПО) в България

Как се осъществява данъчната регистрация и регистрация в НОИ на сдружение / фондация – процедура и обявяване на банкови сметки?

Сдруженията и фондациите в България подлежат на специфичен ред за данъчна регистрация и регистрация в Националния осигурителен институт (НОИ), който е различен от този за търговските предприятия. Основната идентификация на ЮЛНЦ за целите на данъчните и осигурителните взаимоотношения се осъществява чрез Единен идентификационен код (ЕИК), който е регистриран в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Тази регистрация е автоматична, като ЮЛНЦ използват своя ЕИК във всички официални документи, включително в комуникацията си с НАП.

Паралелно с това, ЮЛНЦ се регистрират в НОИ като осигурители, като процесът отново е автоматичен и се базира на информацията, събрана от Търговския регистър и базите данни на НАП. Това означава, че НОИ администрира осигурителните вноски и управлява средствата на държавното обществено осигуряване за ЮЛНЦ, включително програмите за инвалидност, старост, смърт, болест и майчинство.

Що се отнася до банковите сметки на ЮЛНЦ, законодателството не изисква те да уведомяват НАП за открити или закрити банкови сметки. Вместо това, банките имат задължението да информират НАП за всяко откриване или закриване на сметка на ЮЛНЦ в рамките на седемдневен срок. Важно е да се отбележи, че информацията за банковите сметки е защитена и използването ѝ е ограничено в рамките на правомощията на органите по приходите. От тази гледна точка, процедурата за данъчна регистрация и регистрация в НОИ на ЮЛНЦ осигурява основа за ефективно управление на финансовите и осигурителните задължения на организациите, като същевременно защитава тяхната конфиденциалност и осигурява спазването на законовите изисквания.

В заключение, данъчната регистрация и регистрацията в НОИ на ЮЛНЦ са критични аспекти от тяхната дейност, които трябва да се управляват внимателно и точно. Тези процедури осигуряват, че ЮЛНЦ са в съответствие със законовите изисквания и могат ефективно да участват в данъчните и осигурителни системи на държавата. Това на свой ред спомага за поддържането на прозрачност и отговорност в управлението на финансите на ЮЛНЦ, което е основополагащо за тяхната устойчивост и надеждност в очите на обществото и дарителите.

Кога сдруженията и фондациите подлежат на облагане с корпоративен данък?

Сдруженията, фондациите и НПО (неправителствените организации) като цяло, подлежат на облагане с корпоративен данък в определени обстоятелства, свързани с осъществяването на стопанска дейност. Съгласно закона, ЮЛНЦ могат да финансират своята основна нестопанска дейност чрез стопанска дейност, която е предвидена в техния устав. Когато тези организации реализират данъчна печалба от тази дейност, те подлежат на облагане с корпоративен данък.

Данъчната печалба се определя като счетоводната печалба, преобразувана в съответствие със законовите изисквания. Обект на корпоративно облагане са печалбите, генерирани от търговски сделки, посочени в Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

Според практиката на Националната агенция за приходите (НАП), дейността се счита за търговска или стопанска, ако тя се извършва с цел генериране на печалба, дори тази печалба да не е реализирана фактически. Така сделките и дейностите, които са извършени с цел печалба и чиито цени са формирани на пазарен принцип, подлежат на корпоративно облагане.

Важно е да се отбележи, че и при еднократни сделки, ако те са извършени с цел печалба и условията на сделката са определени на пазарен принцип, също се дължи корпоративен данък. Това подчертава необходимостта ЮЛНЦ да водят точно счетоводство и да бъдат наясно с потенциалните данъчни последици от своите дейности, дори и те да са еднократни или изглеждат несвързани директно с основната им дейност.

Така ЮЛНЦ трябва да осъществяват стопанската си дейност в рамките на законовите изисквания и да бъдат подготвени за данъчно облагане, ако техните дейности генерират печалба, която подлежи на корпоративно облагане.

Облагат ли се с корпоративен данък приходи от проектно финансиране, дарения, спонсорство и реклама?

Облагането с корпоративен данък на приходите от различни източници като проектно финансиране, дарения, спонсорство и реклама е сложен процес, който зависи от специфичните характеристики на всяка сделка и нейните участници.

Проектно финансиране, получено от ЮЛНЦ, обикновено не е обект на облагане с корпоративен данък, тъй като тези средства обикновено се използват за реализацията на проекти с нестопанска цел. Това означава, че приходите от такива проекти не се считат за печалба от стопанска дейност по смисъла на Търговския закон. Въпреки това, ако ЮЛНЦ извършват сделки, които са насочени към печалба и се договарят на пазарен принцип, тези приходи биха подлежали на облагане с корпоративен данък.

Приходите от дарения и спонсорство, от друга страна, са обект на различно третиране. Даренията обикновено се считат за безвъзмездни прехвърляния и не са обект на облагане с корпоративен данък, тъй като не се смятат за стопанска дейност. Спонсорството, обаче, може да има различни форми и условия, в зависимост от специфичните договорени насрещни престации. Ако насрещната престация за спонсорството е еквивалентна на предоставената икономическа помощ, тогава приходите от такова спонсорство биха могли да подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи от стопанска дейност. В случаите, когато насрещните престации са нееквивалентни, спонсорството би могло да бъде третирано подобно на дарение и приходите от него не биха били облагаеми с корпоративен данък.

Приходите от реклама, предоставяни от ЮЛНЦ, обикновено се считат за стопанска дейност и следователно, приходите от такива дейности биха подлежали на облагане с корпоративен данък. Това включва ситуации, в които ЮЛНЦ предоставя рекламни услуги срещу определено заплащане или получава имуществени престации, които са еквивалентни на стойността на предоставената реклама.

В заключение, въпросът за облагането с корпоративен данък на различни видове приходи, получавани от ЮЛНЦ, изисква задълбочено разглеждане на характера и условията на всяка сделка. Важно е ЮЛНЦ да разграничават между стопанска и нестопанска дейност и да са наясно със законовите изисквания и последиците от тяхната дейност за целите на данъчното облагане.

Как се облагат приходите от авторски права и от преотстъпени права за разпространение на книги и филми?

Приходите, генерирани от авторски права и преотстъпени права за разпространение на книги и филми, се облагат с корпоративен данък в рамките на българското законодателство. Търговските сделки, свързани с интелектуална собственост като авторски права, са изрично включени в обхвата на Търговския закон (ТЗ), което означава, че тези видове приходи са обект на корпоративно облагане.

Предположим, че едно НПО е създало книга и притежава авторските права върху нея. Ако това НПО сключи договор с издателска къща, предоставяйки й правата за преиздаване и разпространение на книгата, то всякакви приходи, получени от тази дейност, подлежат на облагане с корпоративен данък. Процентът на печалбата, получен от продажбите на книгата, се третира като доход от стопанска дейност и е подложен на корпоративно облагане.

Същото се отнася и за приходите от правата за разпространение на филми. Ако НПО притежава авторски права върху филм и преотстъпи тези права на друга организация, приходите от това преотстъпване също се облагат с корпоративен данък.

Общият размер на данъка за тези видове приходи е 10%, като това е стандартният размер на корпоративния данък в България. Това означава, че всеки приход, получен от интелектуална собственост като авторски права или права за разпространение, ще бъде обложен с 10% върху облагаемата основа.

Важно е да се отбележи, че организациите трябва да водят точно счетоводство на всички транзакции и да декларират правилно своите доходи, за да гарантират спазването на законовите изисквания и да избегнат евентуални данъчни нередности.

Какво е данъчното облагане на членски внос в НПО (сдружение) и как се третират данъчно встъпителните имуществени вноски от учредителите и учредителните дарения за основаване на фондация?

Приходите и разходите, свързани с членски внос, встъпителни имуществени вноски от учредителите и учредителните дарения за основаване на фондация, се третират по определен начин според българското законодателство:

  1. Встъпителни и последващи имуществени вноски: Тези вноски, направени от учредителите на ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел), се отчитат като собствен капитал на организацията. Това означава, че те не са облагаем приход по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО). За да се избегнат евентуални спорове дали последващите вноски не са дарения, които могат да подлежат на облагане с местен данък, е препоръчително в устава на ЮЛНЦ да бъде уточнено, че членовете правят както встъпителни, така и последващи имуществени вноски.
  2. Членски внос и дарения: Членските вноски и даренията, които не са обвързани с конкретни условия, се считат за текущ приход за периода, в който са получени. Тези приходи се отчитат в отчета за приходите и разходите на нестопанската дейност и не подлежат на облагане с корпоративен данък. Даренията, обвързани с конкретни условия, се отчитат съгласно СС 20 и се отразяват като текущ приход за периода, през който са направени разходите, свързани с изпълнението на условията по дарението.
  3. Учредителни дарения за основаване на фондация: Тези дарения се отчитат като собствен капитал на фондацията и не представляват облагаем приход по ЗКПО.
  4. Членуването на търговско дружество в ЮЛНЦ: Когато търговско дружество е член на ЮЛНЦ, например организация на работодателите или стопанска камара, членският внос се третира като разход, свързан със стопанската дейност на търговското дружество. Този разход може да се признае за целите на корпоративното облагане. ЮЛНЦ трябва да издаде подходящ първичен счетоводен документ за удостоверяване на разхода за членски внос.

При обработка на тези финансови транзакции, ЮЛНЦ трябва да следват счетоводните стандарти и да осигурят точност и правилност в отчитането и облагането на съответните приходи и разходи.

Как се третира членския внос в ЮЛНЦ за данъчни цели - има ли разлика дали е обикновен членски внос или срещу него се предоставя услуга?

Когато ЮЛНЦ събира такси за предоставени услуги на своите членове под формата на членски внос, трябва да се внимава как се интерпретира този внос. Въпреки че по принцип членските вноски не са приходи от стопанска дейност, а са част от членственото правоотношение, могат да възникнат ситуации, при които начинът на събиране на таксите може да промени тази класификация.

Ако, например, член на клуб по фехтовка който е ЮЛНЦ, заплаща по-голям членски внос в зависимост от честотата на посещения в клуба, това може да бъде интерпретирано като заплащане за конкретна услуга, а не просто като членски внос. В такъв случай, приходите от тези "членски вноски" могат да се считат за приходи от стопанска дейност, защото предоставената услуга (ползване на фитнеса) се заплаща директно.

Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел, имуществените вноски или членските вноски са част от членственото правоотношение и се използват за финансиране на целите на ЮЛНЦ. В случай, че тези вноски в действителност представляват заплащане за конкретни услуги или стоки, предоставени от ЮЛНЦ с цел печалба, тогава организацията извършва стопанска дейност, и печалбата от тази дейност подлежи на облагане с корпоративен данък.

В контекста на фитнес клуб, ако установената практика е такава, че членовете плащат по-висок членски внос в зависимост от броя на посещенията, това може да се разглежда като директно заплащане за услугата по фитнес, което превръща вноските в приходи от стопанска дейност. Съответно, данъчните органи биха имали основание да обложат тези приходи.

Трябва ли сдружение / фондация да има касов апарат, ако получава заплащане за предоставени услуги в брой?

Да, сдруженията и фондациите в България трябва да имат касов апарат и да издават касови бележки, ако получават заплащане за предоставени услуги в брой и осъществяват стопанска дейност. Съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), данъчно задължените лица, които извършват стопанска или независима икономическа дейност, са задължени при продажба на стоки и услуги срещу заплащане в брой да издават касова бележка.

Според Наредба Н-18 на Министъра на финансите, която регулира използването на касови апарати, издаването на фискални касови бележки е задължително при продажба на стоки и услуги в търговски обекти, което включва и офиси на ЮЛНЦ или други помещения, използвани за търговска дейност. Това означава, че ако сдружение или фондация приема плащания в брой за предоставяните от нея услуги или стоки като част от своята стопанска дейност, то трябва да издава касови бележки за тези транзакции.

Важно е да се отбележи, че ЮЛНЦ, които имат приходи от стопанска дейност, не са изключени от изискването за издаване на фискални касови бележки, както е установено в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Това означава, че те са задължени да издават фискални касови бележки за всички извършвани продажби, независимо от начина на формиране на цената.

Така, ако сдружение или фондация в България осъществява стопанска дейност и приема плащания в брой за своите услуги или продукти, е необходимо да използва касов апарат и да спазва всички свързани с това регулаторни изисквания.

Данък върху дарение на сдружение / фондация – кой го дължи, кога и как се декларира и заплаща?

Данъкът върху дарението се дължи от лицето, придобиващо имуществото. В случай на замяна, отговорността за данъка пада върху лицето, което получава имущество с по-голяма стойност, освен ако не е договорено иначе. Ако е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те носят солидарна отговорност. Ако е уговорено, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна действа като поръчител. Когато придобиващият имущество е в чужбина, отговорността за данъка пада върху прехвърлителя.

Когато дарението се прави на ЮЛНЦ с дейност в обществена полза, данък върху дарението не се дължи. В случай, че ЮЛНЦ е с частна полза и получава дарение под формата на имущество, то е длъжно да подаде декларация и да заплати данък в рамките на два месеца от получаването на имуществото. Преди прехвърлянето на недвижим имот, ЮЛНЦ с частна полза трябва да подадат декларация, описваща имота или моторното превозно средство. Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в общината, където се намира имотът, а за останалите случаи - по седалището на ЮЛНЦ в частна полза.

Според ЗДДФЛ, размерът на дарението в непарична форма се определя по цената на придобиване, както е отразено в документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите случаи, размерът на дарението се определя според пазарната цена към датата на предоставяне на предмета на дарението​​.

Датата на извършване на дарението се счита за датата на придобиване на дарението от дареното лице. Това определя времевата рамка за деклариране и заплащане на данъка.

Учредил съм сдружение и заради мен то печели участие в различни по характер проекти. Мога ли да получавам заплата?

В България, сдруженията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) са неправителствени организации, които се създават с нестопанска цел и не се състезават на пазара с търговските предприятия. Те могат да извършват стопанска дейност, но с цел осъществяване на своите нестопански цели и дейности.

Според ЗЮЛНЦ, сдруженията не могат да разпределят печалба или доходите си към учредителите, членовете или други физически лица. Това означава, че членовете на сдружението, включително и учредителят, не могат да получават заплати или разпределение на приходите на сдружението.

Въпреки това, сдруженията могат да заплащат възнаграждения на своите служители или наемници за техния труд или услуги, ако тези услуги са свързани с дейностите и целите на сдружението. Такива възнаграждения обаче не се разглеждат като разпределение на печалба, а са съобразени с извършените трудови задължения или услуги.

Ако сте основател на сдружение, което участва в проекти и предоставяте трудови или професионални услуги за изпълнението на тези проекти, можете да получавате заплата или възнаграждение за своите услуги, докато се спазват следните условия:

  1. Възнаграждението е за работа или услуги, свързани с дейностите на сдружението.
  2. Възнаграждението е съобразено с пазарните условия и не е несъразмерно високо спрямо обикновените заплати или условия на пазара.
  3. Възнаграждението е документирано и отразено в счетоводството на сдружението.

Това означава, че възнаграждението трябва да бъде разумно и съобразено с обичайните пазарни цени за подобни услуги. То не трябва да представлява несправедливо облагодетелстване на учредителя или членовете на сдружението.

Все пак, е важно да се консултирате с професионален счетоводител или юрист, за да уточните конкретните условия и ограничения, които са приложими към вашето сдружение и стопанската дейност, която извършвате. Ние можем да Ви предоставим подходящи съвети, съобразени със законодателството и регулациите, които се отнасят за вашия случай.

Често задавани въпроси

Какви са особеностите на счетоводството на сдружение / фондация в България?

Особеностите на счетоводството на сдружение или фондация в България се различават от тези на търговски предприятия, тъй като те са неправителствени организации с нестопанска цел - тоест в края на календарната година сдруженията и фондациите не отчитат и разпределят печалба. Разликата между печалба и стопанска дейност е следната:Печалба: Печалба е положителна разлика между приходите и разходите на дадено предприятие или организация. Това е сумата, която остава след като се изчислят всички приходи и разходи на организацията. Печалбата може да бъде генерирана от стопанска дейност, но не задължително.Стопанска дейност: Стопанска дейност се отнася до икономическата дейност, която има за цел да генерира приходи или печалби. Това включва производство, търговия, предоставяне на услуги, инвестиции и други дейности, които могат да се извършват с комерсиална или печалбена цел.

Учредил съм сдружение и заради мен то печели участие в различни по характер проекти. Мога ли да получавам заплата?

В България, сдруженията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) са неправителствени организации, които се създават с нестопанска цел и не се състезават на пазара с търговските предприятия. Те могат да извършват стопанска дейност, но с цел осъществяване на своите нестопански цели и дейности.Според ЗЮЛНЦ, сдруженията не могат да разпределят печалба или доходите си към учредителите, членовете или други физически лица. Това означава, че членовете на сдружението, включително и учредителят, не могат да получават заплати или разпределение на приходите на сдружението.Въпреки това, сдруженията могат да заплащат възнаграждения на своите служители или наемници за техния труд или услуги, ако тези услуги са свързани с дейностите и целите на сдружението. Такива възнаграждения обаче не се разглеждат като разпределение на печалба, а са съобразени с извършените трудови задължения или услуги.

Значи мога да извършвам стопанска дейност, но да не съм на печалба?

Да, правилно сте разбрали. Можете да извършвате стопанска дейност като сдружение и да не разпределяте печалба към членовете си или учредителите. Това е възможно съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в България.Стопанската дейност на сдружението има за цел да генерира приходи или печалби, но тези печалби не могат да бъдат разпределяни към членовете на сдружението. Вместо това, печалбите могат да се използват за осъществяване на целите и дейностите на сдружението, както и за поддържане и развитие на проектите му.Такива стопански дейности на сдружението могат да включват продажба на стоки и услуги, организиране на събития, провеждане на обучения или други дейности, които генерират приходи за сдружението. Тези приходи могат да бъдат използвани за финансиране на социални, образователни, културни или други нестопански и обществени цели, залегнали в целите на сдружението.

Thank you! Your submission has been received!
Oops! Something went wrong while submitting the form.

С какво друго можем да сме полезни?

Счетоводна Къща Елан Консултинг - счетоводни услуги в бургас, адвокат данъчно право и данъчен адвокат в България.